Поема за Боко

Всеки що е Патриот
и тачи своята Родина
знае, че за нейният народ
животът си отдали са мнозина.

За да бъде единството кораво,
да е здрава народната снага,
да се стисне трябва здраво,
със желязната ръка.

Почит, уважение и вяра
всеки ще да отдаде,
и пред първенците ни тъдява,
глава покорно да сведе.

И тук, в таз поема скромна
почитаме един герой,
вършещ работа огромна,
човек голям, от знатен сой.

Неговото славно дело     
изгря през миналия век,
пътят си проправи смело
по добре от селски бек.

Той първи бе прозрял
с мисълта непогрешима
че българите лош са матриял,
и лабаво не може то да има.

Ясен веч е нашият герой
и без да се замисляте дълбоко
е видно вам, че тоз човек от сой,
се казва просто Боко.

В началото бе Боко милиционер,                        
в центъра на много драми,
но бе също кавалер,
копнееха за него дами.

В сенчестия, тъмен свят,
царството на мрачната подбуда
Боко беше той познат,
известен бе кат Буда.

Но макар и с прякор мълчалив,
то не може да се скрие,
че е Боко приказлив,
и с бандитите не си говори той на “вие”.

В онези мрачни времена,
кога комунизмът бе ни още в мислите,
и гърчеше ни Тройната Ламя
той дойде, да ни спаси от Комунистите.

Дойде, като народен шерп,
тегобата да поеме от раята,
партия създаде ГЕРП,
и обезглави ламята.

И след Тройната ламя,
реалност нова тя изникна,
главата останА една,
израснала бе здрава тиква.

Но, трябва да е ясно значи,
че не всички хора са добри,
всъде пълно е с мрънкачи,
тълпата псува, а не благодари.

Боко простичко го рече,
на мрънкащите и статистите,
че ако го не искат вече
ще дойдат комунистите.

Така се мъдро то лавира,
матрияла за да разбере,
че в гнева си трябва да се спира,
за да не стане то по зле.

Нямал Боко бил поддръжка,
процентите му десетина сал били,
но подавал на народа свойта дръжка,
щот хората да гласуват ги мързи.

Туй майсторство е то, от сой,
тъй народа да приспиш,
феновете да гласуват те под строй,
а другите от политиката да отвратиш.

Но на недоволството настана зима,        
и макар Боко да обясни добре,
че недоволни винаги ще има,
тълпата стъпи на жълтото паве.

Но жълтото в живота различно се явява 
щот несретникът на гнева държи паве
а държавникът на туй се забавлява,
понеже той държи кюлче.

За пачки, пистолети и кюлчета,
завиждат жалки твари,
мрънкат моралистките лекета,
че човекът ебал бил даже Мата Хари.

Има дами, но има също кучки,
и както ясно се разбра,
че макар да могат да му бъдат внучки,
някои вече обладани са от подлостта.

Боко ползвал СеРеСета,
но от туй и него го боли,
когато снимаха онез кюлчета,
таз подлост тъй го наскърби. 

Неблагодарен на клеветата даде рамо
че бил затворен без вина,
щот не подарил кюлче голямо,
и в затвора го ебали затова.

Това дори било заснето,
и показвано на тържества,
но всъщност Боко тъй човешки, непревзето,
напомня ни за щедростта.

Щедри да сме, туй е сила,
във този роден свят,
получаващият си купува нова вила, 
но даряващият става със спокойствие богат.

Друг клеветник също се изака
че Боко споменал му е това,
че щял да сервира му месата
на жена му, и на техните деца.
 
Но нима на тоз акълът му не стига,
и не мож да разбере това,
че живеем във хранителна верига,
а не чрез някакви измислени права.

Един ебе, а друг е той ебан,
така решил е нашият Творец,
един теле е, и ще бъде дран,
а друг възсяда Златния Телец.

Боко търпеливо на това ни учи,
за да стигнем до прозрение,
че инак пътят ни ще се закучи,
вместо да вървим към Обединение.

Овчарят овцете свои обединява,
и кучета помагат му в това,
стоят овцете във кошара,
доят ги, а те пасат трева.

А кучетата, Боко ги развъжда,
от хейтърите нужните подбира,
приласкава ги, не ги отпъжда,
и в кучета пазачи ги дресира.

Куче кокал и задача получава,
довежда се до неговото знание,
че на още може да се то надява,
при достатъчно старание.

Кой каквото си направи, значи,
един хомот си влачи, друг се смее,
на Родината трябват и бачкачи,
Слънцето не може всеки да огрее.

Но просъскват тук и там езици зли,                      
че разделение творяло се сега,
че владял ни Боко, като ни дели,
че насъсквал селото срещу града.

За обединението трябва да е ясно,
че няма равноправие в това,
всеки да си знае трябва свойто място,
не го ли разбере – тесла.

Индивидът в цялото се инсталира,
пътят му е трасиран от маяк,
той не трябва много да разбира,
а да е прилежен в човешкия рояк.

За туй се фърля много труд,
и се прави ясна сметка,
как тихичко, и без излишен смут,
личността да стане марионетка.

Туй е единението ново,
не в човешките права,
а в съзнанието, което е готово,
да се отрече от мисълта.

Срещу таз мъдрост скача се със гняв
но вече ясно стана то, обаче
че либерастът да мисли може, че е прав,
но накрая много той ще плаче.

Светът променя се във тръс
за ужас на превзети демократи,
Тръмп и Путин действат с много хъс,
рушат устоите либерални нам познати.

За тез процеси Боко има нюх
и приятелства стратегически създава,
а Путин не е евнух,
дори напълно Боко да не задоволява.

В политиката приятелският нрав
пътят ведро озарява
и не е нужно политикът да е прав,
може и наведен гъза си да подава.

Нека писка тя раята,
Боко има приятели интимни и добри,
върти задник той по правилата,
за да има кой да го крепи.