Редът стар, другари, се руши,
и се нов ред гради.
Жестока иде оптимизация,
водена от плутокрация.

Няма тука вече свобода,
нито някакви права,
инженеринг има социален,
той направо е брутален.

Инженерства се мисълта,
но и емоцията, и радостта,
либофта фина е настройка,
за всяка биологична двойка.

Защото важно е за тоз процес,
да се контролира демографския процес,
тук любовния каприз случаен,
не създава резултат желан и траен.

Затуй, в името на този ред,
любовта се свежда до проект,
за ней има си метода,
любовта да носи полза и изгода.

За кого, ще питате другари?
Как за кой, за знатните овчари,
които за хорските овце решават,
кога да ги стрижат, колят, издояват.

Но преди всичко трябва да решат,
овцете как да се множат,
инак агнета нови ако няма,
настава демографска драма.

Без ново поколение
и контролът изпада в затруднение,
трудно много става,
тогаз да вкараш овцете във кошара.

Затуй по надлежно усмотрение,
властта сдоби се с приспособление,
оръжие поразяващо без стон-
Лъкът на Купидон!

Властта намери и стрели,
и да го ползва тя реши,
планът вече бе нарочен,
но мерникът, уви, не толкоз точен.

И вместо да се възцари любов голяма,
поле бойно то направо стана,
навсякъде хвърчаха любовните стрели,
дори на властта в гъза една се тя заби.

Властта направо побесня,
как възможно бе това,
това любовно съоръжение,
да причини таквоз недоразумение?

И реши че лабаво не мож да има тука,
затова сдоби се тя с любовната базука,
Посланието бе фатално ясно,
овцете бяха хванати натясно.

Овца зачисляваме ти ний,
и в главата туй си го набий,
хващай нея бързо и еби,
деца прави, или умри!