28 February 2026
Минаваха си някак боровите дни,
а свинята се напъваше да ги опорочи,
пък нощем, дорде Боро се опитваше да спи,
Тиквосвинята съня пробваше да развали.
Да побутне нещо малко, но в целта,
това и беше радостта,
да издебне тя момента точен,
с малък акт, но добре насочен.
Изобщо тоз шопар,
пълен бе гадняр,
гадости вършеше със страст,
на това крепеше свойта власт.
Тиквосвина правеше си сметки,
как да впретне свойте марионетки,
жонглираше с малките люде,
схемите да си плете.
В ден един в кварталната градинка,
Боро го причака тази свинка.
На пейката кръстосала крака,
стоеше тя със тъмни очила.
-Пак съм тук, келеш,
от мен не ще се отървеш!-
изгрухтя свинята
посърнаха цветята.
-Трябва веч да си разбрал,
не ще избягаш от тоз реал,
забранено ти е да летиш,
на кура ми ти трябва да се приземиш!
-Голям го вадиш, ала мек,
жалък си, дори не си човек!-
Боро се изсмя,
гледайки абсурдната свиня.
-Живота ще ти аз вгорча,
но също и съня,
отде дошло ти е, ще има да се чудиш,
и ума си ще загубиш!
Тъй зловещо грухтеше си свинята,
на заплахи беше пребогата.
И за да бъде взета насериозно,
продълъжи тя грозно:
-Животът той е представление,
какво точно – туй мое е решение,
за теб, понеже си дебил,
решил съм да е хорър-филм.
-Всъде имам си актьори и статисти,
работят те по всички линии, писти,
за теб винаги ще има то уловка,
животът ти ще бъде моя постановка!
-Мисълта аз чрез стрес ще ти блокирам,
подсъзнанието ти вече програмирам,
със символи боравя метафорично,
и въздействам монотонно, методично.
-Знам как твоята глава
с вируси да заразя.
Наблюдавам, шпионирам и веч не го и крия.
затуй познавам те по добре от теб самия.
-Дали така е, както казваш,
в затруднение изглежда се оказваш?-
ехидно вметна Боро-
-успехи твои не съм видял наскоро.
Тиквосвина туй го игнорира,
и продължи без да се запира,
в опит Боро той да впечатли,
да го смаже, да го изтощи.
-Ако непослушен си, ще те накажа,
ти ще бъдеш аз каквото кажа.
Нямаш никва свобода,
ни във чувствата, нито в мисълта.
-Ще те карам да се чувстваш малък,
блокиран и затворен, жалък,
туй което отхвърляш със презрение,
ще стане надежда твоя и спасение.
-Изглежда много те боли,
че власт над мене нямаш ти-
Боро гледаше с отвращение,
това отвратително творение.
-Ще направя да гладуваш,
да се молиш да робуваш,
да мечтаеш със охота
за трохите на живота!
Тъй думаше свинята,
тирадата добре позната,
така мислеше и баеше,
друго тя не знаеше.
-Ти без власт оставен ще умреш от глад,
властта за теб е твоят хляб,
искаш уважение и подчинение,
обратното за теб си е крушение.
-Надяваш на хората хомота
на порции нарязваш и живота,
с химикали, консерванти импрегнирани,
сервираш ги, с лайната ти гарнирани.
-На туй казвам ти мерсаж,
лайната свои сам ги яж,
това при мен не ще да мине,
върви на майната си, тиквосвине!
Боро каза туй и продължи,
остави той свинята да грухти,
заплахите си да реди,
и свинствата си да крои.
Още няма коментари. Бъдете пръв!