Епщайн ряпа да яде,
Тиквосвина голямо бе прасе,
на женска стока бе опитен пласьор,
така спояваше хората в отбор.

И реши той Боро да прилапа,
като ожени тоз балък за кака,
таз кака, на име нещо като Рокси,
щеше тя да бъде свинско прокси.

Веднъж под чехъл той вмухлен,
Боро нямаше да е проблем,
щеше да се действа, без да се протака,
в кученце да го превърне щеше тази свинекака.

Да вметнем тука за Свинята,
че обичаше много тя децата,
защо ли, всеки би познал,
тя нужда имаше от човешки матриял.

Затуй натъжена бе таз свиня,
че във нейната страна,
намаляват хорските стада,
и така страдаше властта.

Свинята бе направо вманиачена,
на таз детска тема,
как да впрегне таз рая,
да прави повече деца.

С деца контролът той е лесен,
и изнудването си е песен,
послушен става той бащата,
ако на карта е бъдещето на децата.

Инструмент перфектен за контрол,
а и децата са в основата на свинския престол,
че обществото е структура пирамидална,
липсата на матриял в низините е фатална.

От “Животинска ферма” то ни е познато
прасето е най горе, то е най богато,
и ни баламосва всеки ден,
че ако ней така, сички ще умрем.

Но да се върнем ний сега,
на сутеньорските дела.
Тиквосвина реши Боро да примами,
със свойта стока, със свойте дами.

Боро то е ясно, женен бе,
но Тиквосвина заповяда Боро да се разведе,
и предложи му в замяна,
за съпруга нова… дама.

Но щедростта му, тя дотук не спря,
промоцията на Тиквосвина бе добра,
съпруга ти продава с намаление,
и получаваш още две, като допълнение.

Плащаш една, получаваш три,
изгодна сделка е, нали?
На жена си казваш “Чупка”
и получаваш нова дупка.

Измислено е – връщаш старата кола
и получаваш нова с намаление сега,
даваш газ до дупка, мама му да ебе,
и вече има ново бебе.

Е, може малко да е шафрантия,
но защо от ревност да набиваш ти чивия,
вместо от пуста ревност да ревеш,
имаш още две за утеха да ебеш.

Туй са ценности семейни, леко обновени,
с Тиквосвина съобразени,
за да може нашата Родина
и утре да я има!

Пък и щом се ожени Боро за момата,
ще сложи тя ръка и на парата,
на прахосничеството ще има край,
за децата ще се пази, то се знай.

И така, от Боро ще стане то човек,
пред Тиквосвина ще фърля той гюбек,
избор друг не ще да има,
но сичко е за скъпата Родина!