За да бъде Боро сринат той изцяло,
свинята си направи огледало.
Това беше загрозяващо зеркало,
оглеждаш се и фамилията ти разкатало.

Всеки недостатък знай,
то усилваше докрай.
Към даденото отражение
добавяше години, без съмнение.

Невъсършенство някакво сега,
то усилваше до съвършена грозота,
а всяка позитивна фреска,
то я криеше или отразяваше в гротеска.

Това огледало свинята инсталира тя навред,
във хора, медии и интернет,
и да го именува тя реши,
“Огледалото на истината, която тъй боли”.

Тиквосвина инквизитор малко беше,
таз склонност в него си стоеше,
готов бе да плати всякаква цена,
да види как жертвата постепенно се смалява тя.

Боро пък си сложи тъмни очила,
игнорира той делата на таз свиня,
а щом огледалото не мож целта да нарани,
свинята пък започваше да я боли.

Колкото повече човек туй огледало подминава,
толкоз повече то се нажежава,
и тоз, който го държи,
започва да го пари и да го гори.

Така е то, с тез магически неща,
не са безплатни, имат си цена,
а цената, тя във времето расте,
и за Тиквосвина става скъпо, става терсене.