Боро се завърна от таз северна клоака,
донесъл газ, натрупал пачки, бързо се отрака,
на него бе му ясно веч,
де е силата му, кой е неговият меч.

На Боро работата – тя му пораснА,
не само в преносен смисъл е това,
към кура прибави пет сантима той поне,
за да не може никой гъз да му се опре.

Това направи в клиниката естетична,
доктор Свирчев бе умел в задачата пластична,
с най последна електронна иновация,
заслужила световна адмирация.

В члена бе поставен робо-скелетон,
който се задействаше с бутон,
в лабораториите на Пръск бе изобретен,
с ерекцията да няма никой веч проблем.

Господинът, де му бе като баща,
свикнал да подава си гъза,
не издържа и горко той се просълзи,
-Преди едва търпях, но сега боли!

-Скъпи, не ползвай за говор таз уста,
с нея сал поемай робо-члена ми сега,
а кат те зашият в Пирогов,
знам, ще бъдеш ти кат нов.

Тъй Боро рече и излезна през вратата,
дорде господинът си бършеше сълзата.
Боро станал бе студен и търсеше победа,
Пази Боже сляпо да прогледа!