Боро от квартирата се той изнесе,
и прощално на Магдалена го натресе,
на раздяла бе нежен и галант,
пожела и нов квартирант.

И тъй заживя при оня франт,
той кльощав бе кат Росинант,
не бе пищен като Магдалена,
но парите решаваха проблема.

Все пак друга бе таз гей култура,
вечно да си цапаш кура,
но франтът, ментор, дет се вика,
му каза, че и това е политика.

А Боро решил бе политик да става,
така че, какво друго му остава,
освен да ръчка господина във гъза,
и в замяна да черпи той от мъдростта.

У нас така стават те нещата,
политиката минава през кревата,
каквото и да говорят, каквото и да пишат,
казано е, парите не миришат.

Франтът с хора той го запозна,
Боро кухнята на политиката видя,
едно бе ясно, не биваше да спира,
той да го навира.

Туй бе неговият авоар,
и макар да имаше си господар,
Боро знаеше че господарят той не смее,
да си признае, че Боро с кура го владее.