Ясно то е, дами, господа,
че живеем в трудни времена,
жертвали сме човещината днес,
в името на лудия прогрес.

Моралът, със изкусен труд,
се нахлузва кат капут,
тъй от последствия спасява,
реномето чисто да остава.

Нас ни водят люде възвишени,
те решават трудните дилеми,
ако на някой мамата ебават,
така мнозина други те спасяват.

Но неблагодарна е раята,
и светът луднал е до козирката,
затова във времената турболентни,
нужда има от хора силни, корпулентни.

Те умело с думите жонглират,
с ценностите си играят без да спират,
гъделичкат фино целокупната рая,
кат полегнала жена.

Туй са призваните мъже,
без тях светът ще спре,
те въртят го, даже на инат,
чак да ни се завие свят.

И тъй, системата не спира,
сила свежа да набира,
момци хитри, моми разкрепостени,
ценностите ги нахлузват кат премени.

Но стига вече с тази увертюра,
ясно то е, светът върти се окол кура,
затуй представяме в тоз разказ нов
житието на агента Боро Петков.